История на будоара

Будоара – тайнствената женска стая

Може би се питате защо избрах именно будоара като име на марката за моите бижута. За мен тази дума веднага създава усещане за женственост, тайнственост, и разбира се за нещо френско. И тъй като всичко френско ми е близко и скъпо, много бързо и естествено тази думичка се превърна в LE BOUDOIR de Simonne… Но ето и малко история, за да разсеем всякакви недоразумения, и за малко обща култура.

Будоарът на хотел Крион, пренесен и монтиран в Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк

Будоарът на хотел Крион, пренесен и монтиран в Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк

Често думата “будоар” води до асоциации с любовните игри. Tова дължим хай-вече на маркиз дьо Сад, известен с либертинските си възгледи и творбите си, звучащи като истинска апология на сексуалните наслади. Впрочем, едно от произведенията му се казва “Философия в будоара” и разказва за еротичното “обучение” на 15 годишна девойка от обиграна дама, която я въвежда в любовните игри и най-съкровените тайни на Венера. Но какво всъщност е будоарът?

Будоарът е малък елегантен салон, обикновено намиращ се между трапезарията и спалнята, специално създаден за ползване от дамите и в който те се оттеглят, когато искат да бъдат сами или да говорят със своите приятелки или довереници, а може би и с любовници.

 

Архитектура, нрави и така нататък

Появата на будоара във френските имения през XVIII век съответства на промяна в обичаите, свързани с развитието на отношенията между мъжете и жените, и оказва влияние върху интериорния дизайн и организирането на различните пространства в дома. Докато за мъжете от буржоазията публичното изразяване в салоните се превръща в начин на утвърждаване, жените прекарват част от времето си в по-интимни пространства. Всъщност салонът става място по-скоро за мъжки събирания. А за будоара можем само да гадаем как това тайно и ексклузивно женско пространство е разпалвало мъжкото въображение.

Ориенталският будоар на кралица Мария-Антоанета в двореца във Фонтенбло.

Ориенталският будоар на кралица Мария-Антоанета в двореца във Фонтенбло.

Този период се характеризира и с дълбока промяна в начина, по който се организира жилищното пространство и затова не е учудващо, че будоарът се появява именно тогава, разбира се първо в аристократичните имения и апартаменти. Бившите “универсални” помещения, чието обзавеждане варирало с голямо разнообразие (вместо маса за хранене за сервиране там били донясани естакади, и били отнесени веднага след приключване на храненето и служели едновременно като място за приемане на гости, но и за спане) започнали да имат своите специфики. „Стаята“, все още малко дефинирана в края на XVII век, започва да се определя според функцията, която й се приписва, и така се появяват трапезарията, банята, и даже салонът за приеми и гости. Будоарът, макар и да се вписва идеално в това движение на диференциация на пространствата, прави изключение, тъй като всъщност няма специфична функция, освен да позволи на собственика й да се оттегли и да я ползва, както му хрумне.

Преди да избера окончателно името LE BOUDOIR de Simonne четох различни статии и текстове по темата. Опитвайки се да разбера повече за това легендарно пространство, бързо разбрах, че представата на повечето хора за будоара е натоварена с въображение, което не съвпада напълно с реалността от XVIII век и се дължи най-вече на литературните описания на това място. За първи път будоарът се среща в поема от 1726 г., докато в речниците и енциклопедиите влиза чак през 40-те години на този век. Но защо го възприемаме като женско или дори куртизанско пространство, когато описанията много ясно показват, че в тогавашните имения и апартаменти това е стая, принадлежаща както на мъже, така и на жени? Защо този образ на сексуално пространство, когато в исторически текстове откриваме много малко будоари с наистина тази употреба? На първо място е влиянието на литературата, и „Философия в будоара” е само върхът на айсберга. Литературните текстове, които разказват за интимни преживявания в будоара или просто за самия будоар, са безброй. Повечето от тях датират от втората половина на века, и наблюдаваме, че това помещение може да има множество приложения: дори може да бъде политически шпионски кабинет!

Архитектурен план на партерния етаж на епископския дворец в Рен - будоарът е в дясното крило, с пряка връзка с кабинета и изглед, врата и собствени стълби към градината.

Архитектурен план на партерния етаж на епископския дворец в Рен – будоарът е в дясното крило, с пряка връзка с кабинета и изглед, врата и собствени стълби към градината.

Доказателство, че будоарът не е само пространство за интимни преживявания, е открито в плана на епископския дворец в Рен, одобрен от самия крал през 1764 г . Той представлява малка стая с камина и с изглед към градината – характеристики, които са доста представителни за по-голямата част от будоарите от онова време. Архитектурните планове на апарамента на Луи XV също също са предвиждали будоар.

Изненадващо, в края на века будоарът се появил в по-скромни резиденции – в апартаменти, разполагащи само с четири или пет стаи. В тези случаи имало три основни стаи, които бихме могли да наречем помощни помещения – спалня, баня и трапезария – и две стаи, използвани за прием на гости и за усамотяване, които били съответно дневната и будоара. Именно в тези резиденции функцията на тази стая в крайна сметка е най-ясна, защото нейното противопоставяне на фирмения салон показва, че тя е предназначена да служи повече като място за почивка, отколкото като място за прием, което понякога може да се случи в по-голямата част аристократични хотели.

Истинският повратен момент в историята на будоара всъщност настъпва в началото на XIX век. В този момент будоарът се превръща във въплъщение на мъжките фантазии, на които не отговарят автентичните будоари. Изцяло пропит с усещането за женственост, будоарът, който по-рано е представлява някаква форма на свобода в дома, вече не се възприема като стаята на уважаваната жена, която е съпруга и майка, а се превръща в леговището на куртизанката. Тази идея е била маргинална през XVIII век, но продължава да се развива в литературата и в крайна сметка се налага като описание на будоара през вековете.

А как ли е изглеждал будоарът през XVIII век?

Мястото на будоара е било сравнително изолирано, близо до спалнята, банята и гардеробната. Почти всеки будоар имал камина, създаваща топла, уютна атмосфера, а прозорците се отваряли към градината с приятна гледка. Будоарът бил едно много лично пространство, подредено изцяло според вкусовете и капризите на обитателката . Разнообразна библиотека, елегантно писалище, мек диван и ценни предмети допълвали атмосферата. В крайна сметка е това пространство е било една много модерна стая: пространство без функция, което съществува и може да бъде определено само според желанията на обитателя. Това е нечувано в историята на жилищата!

Je boude, tu boudes, elle boude….От къде идва думата будоар?

Предполага се, че думата идва от глагола bouder, който можем да преведем като “ цупя се”. Все пак би било редуктивно да се придържаме само към това обяснение: през XVIII век тази дума вече е заредена с инфантилизираща конотация. Малко вероятно е да се определи част от обитаемото пространство само според този термин. Тя обаче може да се доближи до думата „boude“ от тогавашния френски, което означава „корем“, а това сравнение би превърнало будоара в топъл пашкул, където човек би се оттеглил, за да се вглъби в себе си, без непременно да е в лошо настроение. Освен това „будоар“ прилича и на английската дума „bower“, която с право от XVIII век обозначава частен кабинет. Тъй като появата на думата на френски език възниква в период на относителна англофилия, не е изключено произходът й да е англосаксонски. Във всеки случай е малко вероятно съвременниците на будоара да са смятали, че той се използва само за “ цупене”. Будоарът е преди всичко вид кабинет, с всички употреби, които това предполага, от избор на тоалет до приятна дневна почивка.

А хапвали ли сте будоар??

Е, торти, украсени като будоари не съм виждала, но много обичам да си хапвам будоари, особено с кафето. Будоари сте яли и вие, особено ако обичате тирамису! Но за какво говорим?

Будоарът е суха и хрупкава бисквита с продълговата форма и поръсена с пудра захар. Традиционно се използва като акомпанимент към вино или шампанско, както и приготвянето десертите торта Шарлота и тирамису. Говори се, хрупкавата бисквита е изобретение на един от най-великите шеф-готвачи Мари-Антоан Карем – първият готвач в историята на гастрономията, носещ титлата шеф, изобретател на готварската шапка.Карем създал бисквитката специално за Талейран, а своето име тя дължала на „дипломацията в будоарите“ (или будоарна дипломация?), с която бил известен политикът.

Ако сте стигнали до края, значи ви било интересно! Затова ще ви разказвам различни истории от будоарите на известни, а по-неизвестни дами от историята в блога.